Преди много години, когато бях малък, баща ми имаше Зенит ЕТ, лентов апарат изцяло ръчен, беше си го купил с първата си заплата. Дълго време му се молех да ми го даде и аз да снимам. Резултата беше, че от време на време ми позволяваше да натисна копчето на спусъка, след като е нагласил всичко и пак си личеше, че аз съм го пипнал.
В гимназията се запознах с един наистина талантлив бъдещ фотограф, той вече беше получил достъп до Зенита на баща си и аз реших пак да се пробвам и ооo.. чудо заветния апарат беше в ръцете ми. Купих лента от близкото фото и я заредих, и снимах, снимах … по едно време се сетих лентата има 36 кадъра, май бяха свършили. Занесох филма във фотото за проявяване и когато си я взех видях, че имам 36 перфектно черни кадри …. не бях заредил лентата както трябва. Следващите ленти вече ги слагах правилно.
Така се стигна до 2008, когато си купих първия цифров апарат Canon 400D и като повечето хора с нов цифров апарат почнах да снимам всичко, което се движи, не се движи, цъфти, лази…с една дума ВСИЧКО. Тонове снимки повечето, от които дори не съм отворил поне веднъж след като ги свалих на компютъра. Анри Картие-Бресон е казал, че първите ти 10000 фотографии са най-лошите ти в живота и го е казал в ерата на лентата с 36 кадъра. В цифровата ера спокойно може да добавим една нула към мисълта на Бресон.
За щастие това бавно, но сигурно се променяше докато не стигнах до момента, в които спрях да снимам и продадох всичката цифрова техника, която имах и извадих от шкафа добрия стар Зенит и така снимах, че на една лента събирах кадри от морето и ските.Този период ми помогна да израсна във фотографията, научих се да гледам и да мисля върху кадрите си.
Постепенно фотографията започна да се превръща и в професия за мен. Първо започнах да снимам сватби като асистент и втори фотограф. После почнах да снимам по-малки събития самостоятелно като доста често взимах техника от приятели докато не си купих собствена и така до ден днешен.
